И тайничко желая - ако можех, да избягам.
За да не гледам-чувам битката им с моите стени,
когато се рушат и падат плочки...
а аз хем искам, хем сърцето ме боли.
И когато се завърна (о, ако не беше невъзможно),
да е без кофа, препарат и стирка във ръце,
че вече от всичко туй ми идва нанагорно.
Но... да се захващам здраво идва време,
дори и да не ща, защото трябва, знам.
И уверена съм, че спечелена ще е онази битка
от майсторите у дома, дори с "финес голям".
Ще вложа и последните останали силици,
да приведа уют и ред във къщата си - крепост.
А когато всичко вече ще е идеално,
сърцето цяло и ръце ще си разтворя,
пък тогаз ще ви река: "Заповядайте на гости"!
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados