5.04.2007 г., 14:03

Моята ремонтна мъка@

791 0 7
Една история тук искам да разкажа,
до болка е позната тя на всеки,
че майстори-специалисти имам у дома.
А колко ли са, май не виждам края,
но това едва ли има и значение сега,
когато половината ми къща е руина,
а идея нямам до кога ще е така.



И тайничко желая - ако можех, да избягам.
За да не гледам-чувам битката им с моите стени,
когато се рушат и падат плочки...
а аз хем искам, хем сърцето ме боли.
И когато се завърна (о, ако не беше невъзможно),
да е без кофа, препарат и стирка във ръце,
че вече от всичко туй ми идва нанагорно.



Но... да се захващам здраво идва време,
дори и да не ща, защото трябва, знам.
И уверена съм, че спечелена ще е онази битка
от майсторите у дома, дори с "финес голям".
Ще вложа и последните останали силици,
да приведа уют и ред във къщата си - крепост.
А когато всичко вече ще е идеално,
сърцето цяло и ръце ще си разтворя,
пък тогаз ще ви река: "Заповядайте на гости"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубавото е,че след цялата битка получаваш своята уютна крепост такава,каквато си я искала Пожелавам ти този момент да настъпи много скоро !
  • До болка познато чувство-удовлетворението след това си заслужава.Кураж
    и стягай "стирката в ръце"
  • Важното е да е качествено и да си заслужава мъките и цената. Другото се преживява...някак!
    Поздрави и наслуки!
  • Че кой ли ги обича тея неща!
    Поздравления миличка!
  • И аз не ги обичам тези моменти, но и аз като теб не мога да избягам. Браво, Пети!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...