5 апр. 2007 г., 14:03

Моята ремонтна мъка@

795 0 7
Една история тук искам да разкажа,
до болка е позната тя на всеки,
че майстори-специалисти имам у дома.
А колко ли са, май не виждам края,
но това едва ли има и значение сега,
когато половината ми къща е руина,
а идея нямам до кога ще е така.



И тайничко желая - ако можех, да избягам.
За да не гледам-чувам битката им с моите стени,
когато се рушат и падат плочки...
а аз хем искам, хем сърцето ме боли.
И когато се завърна (о, ако не беше невъзможно),
да е без кофа, препарат и стирка във ръце,
че вече от всичко туй ми идва нанагорно.



Но... да се захващам здраво идва време,
дори и да не ща, защото трябва, знам.
И уверена съм, че спечелена ще е онази битка
от майсторите у дома, дори с "финес голям".
Ще вложа и последните останали силици,
да приведа уют и ред във къщата си - крепост.
А когато всичко вече ще е идеално,
сърцето цяло и ръце ще си разтворя,
пък тогаз ще ви река: "Заповядайте на гости"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубавото е,че след цялата битка получаваш своята уютна крепост такава,каквато си я искала Пожелавам ти този момент да настъпи много скоро !
  • До болка познато чувство-удовлетворението след това си заслужава.Кураж
    и стягай "стирката в ръце"
  • Важното е да е качествено и да си заслужава мъките и цената. Другото се преживява...някак!
    Поздрави и наслуки!
  • Че кой ли ги обича тея неща!
    Поздравления миличка!
  • И аз не ги обичам тези моменти, но и аз като теб не мога да избягам. Браво, Пети!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...