23 mar 2008, 14:07

Моята смърт 

  Poesía
886 0 5
Под нощното небе
аз потъвам в синевата
и усещам покоя,
изпълнил цялото ми същество.

Гледам нагоре и броя звездите,
всяка една е един отминал живот.
Падащи ангели ми се усмихват
и ми разказват за вечността.

Вълните на безкрайното море
шептят неизречените ми желания,
копнежи и мечти.

Не искам да се събуждам,
но знам и че не спя.
Обръщам се и поглеждам надолу.
Там, на тъмния асфалт, видях се
аз безжизнена да лежа и разбрах,
че превръщам се в звезда.

© В.К Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??