Mar 23, 2008, 2:07 PM

Моята смърт

  Poetry
1.1K 0 5
Под нощното небе
аз потъвам в синевата
и усещам покоя,
изпълнил цялото ми същество.

Гледам нагоре и броя звездите,
всяка една е един отминал живот.
Падащи ангели ми се усмихват
и ми разказват за вечността.

Вълните на безкрайното море
шептят неизречените ми желания,
копнежи и мечти.

Не искам да се събуждам,
но знам и че не спя.
Обръщам се и поглеждам надолу.
Там, на тъмния асфалт, видях се
аз безжизнена да лежа и разбрах,
че превръщам се в звезда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© В.К All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...