Моята смърт
аз потъвам в синевата
и усещам покоя,
изпълнил цялото ми същество.
Гледам нагоре и броя звездите,
всяка една е един отминал живот.
Падащи ангели ми се усмихват
и ми разказват за вечността.
Вълните на безкрайното море
шептят неизречените ми желания,
копнежи и мечти.
Не искам да се събуждам,
но знам и че не спя.
Обръщам се и поглеждам надолу.
Там, на тъмния асфалт, видях се
аз безжизнена да лежа и разбрах,
че превръщам се в звезда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© В.К Всички права запазени