11 dic 2008, 13:22

Моята вечност

  Poesía
1.9K 0 8


МОЯТА ВЕЧНОСТ

 

Нощта е с аромат на нежност.

Светулки падат от небето.

Заливат ни вълни от вечност,

сами  сме двамата в полето.

 Навеждаш се над мене,

косата ти се смесва с моята коса.

Очите ми потъват в твоите очи.

Поемам дъх с дъха ти.

 Разтварям се в прегръдка

и мога да се скрия от света.

Не ми е нужна вечност,

щом моето лице

е в плен на твоите ръце.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...