МОЯТА ВЕЧНОСТ
Нощта е с аромат на нежност.
Светулки падат от небето.
Заливат ни вълни от вечност,
сами сме двамата в полето.
Навеждаш се над мене,
косата ти се смесва с моята коса.
Очите ми потъват в твоите очи.
Поемам дъх с дъха ти.
Разтварям се в прегръдка
и мога да се скрия от света.
Не ми е нужна вечност,
щом моето лице
е в плен на твоите ръце.
© Илиана Петрова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
