МОЯТА ВЕЧНОСТ
Нощта е с аромат на нежност.
Светулки падат от небето.
Заливат ни вълни от вечност,
сами сме двамата в полето.
Навеждаш се над мене,
косата ти се смесва с моята коса.
Очите ми потъват в твоите очи.
Поемам дъх с дъха ти.
Разтварям се в прегръдка
и мога да се скрия от света.
Не ми е нужна вечност,
щом моето лице
е в плен на твоите ръце.
© Илиана Петрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
