11.12.2008 г., 13:22

Моята вечност

1.9K 0 8


МОЯТА ВЕЧНОСТ

 

Нощта е с аромат на нежност.

Светулки падат от небето.

Заливат ни вълни от вечност,

сами  сме двамата в полето.

 Навеждаш се над мене,

косата ти се смесва с моята коса.

Очите ми потъват в твоите очи.

Поемам дъх с дъха ти.

 Разтварям се в прегръдка

и мога да се скрия от света.

Не ми е нужна вечност,

щом моето лице

е в плен на твоите ръце.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиана Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...