9 sept 2012, 12:48

Моята Вселена

  Poesía
720 0 6

Не са ми нужни думи.

Във мен живеят други светове.

И нищо друго.

И тишината от едно сърце.

Рисувам всичко вътре в мен -

мечти в притулени гнезда

и смях искрящ, необикновен,

и шепа нежност, стръкче светлина...

Навън Вселената е тъй голяма.

С душата си я чувам...

Дори насън съм я летяла -

едно вълшебно, тайничко пътуване.

И шепотът ù тихо ме отвежда

в света - където има обич! И надежда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...