9 sept 2012, 12:48

Моята Вселена 

  Poesía
578 0 6

Не са ми нужни думи.

Във мен живеят други светове.

И нищо друго.

И тишината от едно сърце.

Рисувам всичко вътре в мен -

мечти в притулени гнезда

и смях искрящ, необикновен,

и шепа нежност, стръкче светлина...

Навън Вселената е тъй голяма.

С душата си я чувам...

Дори насън съм я летяла -

едно вълшебно, тайничко пътуване.

И шепотът ù тихо ме отвежда

в света - където има обич! И надежда!

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??