Моята Вселена
Не са ми нужни думи.
Във мен живеят други светове.
И нищо друго.
И тишината от едно сърце.
Рисувам всичко вътре в мен -
мечти в притулени гнезда
и смях искрящ, необикновен,
и шепа нежност, стръкче светлина...
Навън Вселената е тъй голяма.
С душата си я чувам...
Дори насън съм я летяла -
едно вълшебно, тайничко пътуване.
И шепотът ù тихо ме отвежда
в света - където има обич! И надежда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени
