Не са ми нужни думи.
Във мен живеят други светове.
И нищо друго.
И тишината от едно сърце.
Рисувам всичко вътре в мен -
мечти в притулени гнезда
и смях искрящ, необикновен,
и шепа нежност, стръкче светлина...
Навън Вселената е тъй голяма.
С душата си я чувам...
Дори насън съм я летяла -
едно вълшебно, тайничко пътуване.
И шепотът ù тихо ме отвежда
в света - където има обич! И надежда!
© Румяна All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
