27 may 2012, 17:15

Мозайка

  Poesía » Otra
1.2K 0 3

                                           Дими цигарата ми, бавничко изгаря.

                                           Кафето, недопито, изстива - бучка лед.

                                           Присядам върху уморените нозе.

                                           Редя мозайката - живот.

                                           Мрачно, дъжд вали!

                                           Душата ми - и тя мозайка!

                                           Опитвам да я подредя!

                                           Едно парченце все ми липсва.

                                           Стреснах се! Губя се!

                                           Мястото, дирята, няма ги!

                                           Знам го, но няма го!

                                           Парченце липсва!

                                           Редя дни, нощи, години!

                                           Децата ми, пътя - и моя, и техния!

                                           Подреждам  мозайката, цяла е!

                                           Вървя, вървя към старостта!

                                           Пътят - Вечността!                                  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ДАНИЕЛА РАЙКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...