Дими цигарата ми, бавничко изгаря.
Кафето, недопито, изстива - бучка лед.
Присядам върху уморените нозе.
Редя мозайката - живот.
Мрачно, дъжд вали!
Душата ми - и тя мозайка!
Опитвам да я подредя!
Едно парченце все ми липсва.
Стреснах се! Губя се!
Мястото, дирята, няма ги!
Знам го, но няма го!
Парченце липсва!
Редя дни, нощи, години!
Децата ми, пътя - и моя, и техния!
Подреждам мозайката, цяла е!
Вървя, вървя към старостта!
Пътят - Вечността!
© ДАНИЕЛА РАЙКОВА All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
