27.05.2012 г., 17:15 ч.

Мозайка 

  Поезия » Друга
5.0 / 2
986 0 3

                                           Дими цигарата ми, бавничко изгаря.

                                           Кафето, недопито, изстива - бучка лед.

                                           Присядам върху уморените нозе.

                                           Редя мозайката - живот.

                                           Мрачно, дъжд вали!

                                           Душата ми - и тя мозайка!

                                           Опитвам да я подредя!

                                           Едно парченце все ми липсва.

                                           Стреснах се! Губя се!

                                           Мястото, дирята, няма ги!

                                           Знам го, но няма го!

                                           Парченце липсва!

                                           Редя дни, нощи, години!

                                           Децата ми, пътя - и моя, и техния!

                                           Подреждам  мозайката, цяла е!

                                           Вървя, вървя към старостта!

                                           Пътят - Вечността!                                  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                          

© ДАНИЕЛА РАЙКОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения