dani-ra (ДАНИЕЛА РАЙКОВА) dani-ra (ДАНИЕЛА РАЙКОВА)
12
27 мая 2012 г., 17:15

Мозайка

1.2K 0 3

                                           Дими цигарата ми, бавничко изгаря.

                                           Кафето, недопито, изстива - бучка лед.

                                           Присядам върху уморените нозе.

                                           Редя мозайката - живот.

                                           Мрачно, дъжд вали!

                                           Душата ми - и тя мозайка!

                                           Опитвам да я подредя!

                                           Едно парченце все ми липсва.

                                           Стреснах се! Губя се!

                                           Мястото, дирята, няма ги!

                                           Знам го, но няма го!

                                           Парченце липсва!

                                           Редя дни, нощи, години!

                                           Децата ми, пътя - и моя, и техния!

                                           Подреждам  мозайката, цяла е!

                                           Вървя, вървя към старостта!

                                           Пътят - Вечността!                                  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДАНИЕЛА РАЙКОВА Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0