Мозайка
Дими цигарата ми, бавничко изгаря.
Кафето, недопито, изстива - бучка лед.
Присядам върху уморените нозе.
Редя мозайката - живот.
Мрачно, дъжд вали!
Душата ми - и тя мозайка!
Опитвам да я подредя!
Едно парченце все ми липсва.
Стреснах се! Губя се!
Мястото, дирята, няма ги!
Знам го, но няма го!
Парченце липсва!
Редя дни, нощи, години!
Децата ми, пътя - и моя, и техния!
Подреждам мозайката, цяла е!
Вървя, вървя към старостта!
Пътят - Вечността!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ДАНИЕЛА РАЙКОВА Все права защищены
