hristinav (Христина Винарова)
2 2
19 dic 2012, 0:52

Мрачно 

  Poesía » Otra
331 0 2

Смъртта по петите ми ходи

и дебне за всяка пролука,

почуква, изпробва и чака

кога ще се нейде пропукам.

Смъртта в мойта сянка се свива,

под слънцето става невидима,

но облаци щом го закрият,

в тила ми зъбите си впива.

А нощем е нейното време.

През нощите тя ме обгръща

и шепне ми тихо в ухото.

Със студ ме обвива,

в кръвта ми се влива

и чака до мене в леглото.

 

© Христина Винарова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??