hristinav (Христина Винарова)
2 2
19.12.2012 г., 0:52 ч.

Мрачно 

  Поезия » Друга
330 0 2

Смъртта по петите ми ходи

и дебне за всяка пролука,

почуква, изпробва и чака

кога ще се нейде пропукам.

Смъртта в мойта сянка се свива,

под слънцето става невидима,

но облаци щом го закрият,

в тила ми зъбите си впива.

А нощем е нейното време.

През нощите тя ме обгръща

и шепне ми тихо в ухото.

Със студ ме обвива,

в кръвта ми се влива

и чака до мене в леглото.

 

© Христина Винарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??