Смъртта по петите ми ходи
и дебне за всяка пролука,
почуква, изпробва и чака
кога ще се нейде пропукам.
Смъртта в мойта сянка се свива,
под слънцето става невидима,
но облаци щом го закрият,
в тила ми зъбите си впива.
А нощем е нейното време.
През нощите тя ме обгръща
и шепне ми тихо в ухото.
Със студ ме обвива,
в кръвта ми се влива
и чака до мене в леглото.
© Христина Винарова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
