hristinav (Христина Винарова)
2 2
Dec 19, 2012, 12:52 AM

Мрачно 

  Poetry » Other
329 0 2

Смъртта по петите ми ходи

и дебне за всяка пролука,

почуква, изпробва и чака

кога ще се нейде пропукам.

Смъртта в мойта сянка се свива,

под слънцето става невидима,

но облаци щом го закрият,

в тила ми зъбите си впива.

А нощем е нейното време.

През нощите тя ме обгръща

и шепне ми тихо в ухото.

Със студ ме обвива,

в кръвта ми се влива

и чака до мене в леглото.

 

© Христина Винарова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??