Смъртта по петите ми ходи
и дебне за всяка пролука,
почуква, изпробва и чака
кога ще се нейде пропукам.
Смъртта в мойта сянка се свива,
под слънцето става невидима,
но облаци щом го закрият,
в тила ми зъбите си впива.
А нощем е нейното време.
През нощите тя ме обгръща
и шепне ми тихо в ухото.
Със студ ме обвива, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up