Мрачно
Смъртта по петите ми ходи
и дебне за всяка пролука,
почуква, изпробва и чака
кога ще се нейде пропукам.
Смъртта в мойта сянка се свива,
под слънцето става невидима,
но облаци щом го закрият,
в тила ми зъбите си впива.
А нощем е нейното време.
През нощите тя ме обгръща
и шепне ми тихо в ухото.
Със студ ме обвива,
в кръвта ми се влива
и чака до мене в леглото.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Винарова Все права защищены
