13 ene 2007, 20:41
Мрак
Мрак се спуска над града, всичко заглушава,
няма вече детски смях и плач,
Навсякъде е пусто, хоризонтът потъмнява.
Няма вече утро – само здрач.
Слънцето изчезва във тъма.
Всичко свято се топи.
И потънаха сърцата във тъга,
умирам, душата лекичко трепти.
Последната луна изгрява сред мъглата,
лъч надежда в мръсните прозорци лекичко проблясва.
Силен вик прониза тишината
и мълви душата тъжно, че живота й угасва
няма вече детски смях и плач,
Навсякъде е пусто, хоризонтът потъмнява.
Няма вече утро – само здрач.
Слънцето изчезва във тъма.
Всичко свято се топи.
И потънаха сърцата във тъга,
умирам, душата лекичко трепти.
Последната луна изгрява сред мъглата,
лъч надежда в мръсните прозорци лекичко проблясва.
Силен вик прониза тишината
и мълви душата тъжно, че живота й угасва
© Лъчо Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Хубаво е!Добре дошъл!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрави!!!