13 ene 2007, 20:41

Мрак

  Poesía
571 0 2
 Мрак се спуска над града, всичко заглушава,
                 няма вече детски смях и плач,
            Навсякъде е пусто, хоризонтът потъмнява.
                 Няма вече утро – само здрач.


                 Слънцето изчезва във тъма.
                   Всичко свято се топи.
                И потънаха сърцата във тъга,
                умирам, душата лекичко трепти.


             Последната луна изгрява сред мъглата,
      лъч надежда в мръсните прозорци лекичко проблясва.
                Силен вик прониза тишината
         и мълви душата тъжно, че живота й угасва

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъчо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...