13.01.2007 г., 20:41 ч.

Мрак 

  Поезия
459 0 2
 Мрак се спуска над града, всичко заглушава,
                 няма вече детски смях и плач,
            Навсякъде е пусто, хоризонтът потъмнява.
                 Няма вече утро – само здрач.


                 Слънцето изчезва във тъма.
                   Всичко свято се топи.
                И потънаха сърцата във тъга,
                умирам, душата лекичко трепти.


             Последната луна изгрява сред мъглата,
      лъч надежда в мръсните прозорци лекичко проблясва.
                Силен вик прониза тишината
         и мълви душата тъжно, че живота й угасва

© Лъчо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??