Мрак се спуска над града, всичко заглушава, няма вече детски смях и плач, Навсякъде е пусто, хоризонтът потъмнява. Няма вече утро – само здрач.
Слънцето изчезва във тъма. Всичко свято се топи. И потънаха сърцата във тъга, умирам, душата лекичко трепти.
Последната луна изгрява сред мъглата, лъч надежда в мръсните прозорци лекичко проблясва. Силен вик прониза тишината и мълви душата тъжно, че живота й угасва
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави!!!