Мрак

13 янв. 2007 г., 20:41

Поэзия

460 0 2

Мрак се спуска над града, всичко заглушава,
                 няма вече детски смях и плач,
            Навсякъде е пусто, хоризонтът потъмнява.
                 Няма вече утро – само здрач.

                 Слънцето изчезва във тъма.
                   Всичко свято се топи.
                И потънаха сърцата във тъга,
                умирам, душата лекичко трепти.

             Последната луна изгрява сред мъглата,
      лъч надежда в мръсните прозорци лекичко проблясва.
                Силен вик прониза тишината
         и мълви душата тъжно, че живота й угасва

Мрак

Свързани произведения

Комментарии

Предложения