Мрак
Мрак се спуска над града, всичко заглушава,
няма вече детски смях и плач,
Навсякъде е пусто, хоризонтът потъмнява.
Няма вече утро – само здрач.
Слънцето изчезва във тъма.
Всичко свято се топи.
И потънаха сърцата във тъга,
умирам, душата лекичко трепти.
Последната луна изгрява сред мъглата,
лъч надежда в мръсните прозорци лекичко проблясва.
Силен вик прониза тишината
и мълви душата тъжно, че живота й угасва
няма вече детски смях и плач,
Навсякъде е пусто, хоризонтът потъмнява.
Няма вече утро – само здрач.
Слънцето изчезва във тъма.
Всичко свято се топи.
И потънаха сърцата във тъга,
умирам, душата лекичко трепти.
Последната луна изгрява сред мъглата,
лъч надежда в мръсните прозорци лекичко проблясва.
Силен вик прониза тишината
и мълви душата тъжно, че живота й угасва
© Лъчо All rights reserved.
