Утро е пак и сърцето отново боли,

в огледалото образ на горчиво лице!

За пред хората слага си маска,

за пред другите маска слагат и те!

И ето, че отново лицето му грее,

в маскарад се превръщат мъгливите дни,

месец минава, лицето се 'смее',

маскарадът край няма - животът върви!

Утро е пак и сърцето предсмъртно кърви,

в огледалото образ на мъртвешко лице,

маските станали много, безброй са дори!

Образът светъл го няма, само спомена бе!

Ако утре се събудиш, приятелю,

и сърцето ти разбито от мъка гори,

чуй ме, не слагай на лицето си маска!

Ще се превърнеш във спомен и ти!

Бори се, моли се, към небето крещи,

но не оставяй да гние у тебе тъга!

Намери си другар, със Бог говори

- утеха за всяка немирна душа!