Муза
МУЗА
Колко много поети!
Всеки със своя луна,
и всеки със свойте пътеки,
и всеки със свойта жена.
Всеки собствена муза,
през сълзи преглъща в нощта.
Не винаги тя е съпругата,
но винаги тя е жена!
И за всеки тя е различна –
руса, черна, с червена коса,
цвете от рая, трагична,
но за всеки поет е съдба.
Тя е толкова чиста, прекрасна,
и нежна като тихия сняг…
Загадъчна, малко неясна,
като далечен, островен бряг.
И влюбен поета във музата,
дори не изпитва вина,
че не винаги тя е съпругата,
а някоя друга жена!
Емил Стоянов
01.03.2016г.
© Емил Стоянов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Харесах много. Много!
-
Да са ни живи и здрави музите! Още много до ни вдъхновяват!
-
На поетите било простено да имат повече от една Муза...
-
Емо, това ми звучи и малко осмомартенски! Хубаво е! Поздрав!
-
Усмихна ме, Емо. Здравей!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
падат в съдби разпиляни.
В сълза на поет се престорят,
сетне в безмълвно страдание.
В цветче орисия на някого,
в ръка, разлюляна за сбогом.
Но вятърът помни последните
истински влюбени хора...
Много красиво е, Емо! Показваш една тъжна нежна действителност...