emo2 (Емил Стоянов)
236 750
1.03.2016 г., 22:31 ч.  

Муза 

  Поезия » Любовна
651 0 6

МУЗА

                

 

Колко много поети!

Всеки със своя луна,

и всеки със свойте пътеки,

и всеки със свойта жена.

Всеки собствена муза,

през сълзи преглъща в нощта.

Не винаги тя е съпругата,

но винаги тя е жена!

И за всеки тя е различна –

 руса, черна, с червена коса,

цвете от рая, трагична,

но за всеки поет е съдба.

Тя е толкова чиста, прекрасна,

и нежна като тихия сняг…

Загадъчна, малко неясна,

като далечен, островен бряг.

И влюбен поета във музата,

дори не изпитва вина,

че не винаги тя е съпругата,

а някоя друга жена!

 

Емил Стоянов

01.03.2016г.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Музите често разплакани
    падат в съдби разпиляни.
    В сълза на поет се престорят,
    сетне в безмълвно страдание.
    В цветче орисия на някого,
    в ръка, разлюляна за сбогом.
    Но вятърът помни последните
    истински влюбени хора...

    Много красиво е, Емо! Показваш една тъжна нежна действителност...
  • Харесах много. Много!
  • Да са ни живи и здрави музите! Още много до ни вдъхновяват!
  • На поетите било простено да имат повече от една Муза...
  • Емо, това ми звучи и малко осмомартенски! Хубаво е! Поздрав!
  • Усмихна ме, Емо. Здравей!!
Предложения
: ??:??