Муза
МУЗА
Колко много поети!
Всеки със своя луна,
и всеки със свойте пътеки,
и всеки със свойта жена.
Всеки собствена муза,
през сълзи преглъща в нощта.
Не винаги тя е съпругата,
но винаги тя е жена!
И за всеки тя е различна –
руса, черна, с червена коса,
цвете от рая, трагична,
но за всеки поет е съдба.
Тя е толкова чиста, прекрасна,
и нежна като тихия сняг…
Загадъчна, малко неясна,
като далечен, островен бряг.
И влюбен поета във музата,
дори не изпитва вина,
че не винаги тя е съпругата,
а някоя друга жена!
Емил Стоянов
01.03.2016г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
