21 dic 2008, 10:57

Музиката в мен

  Poesía
798 0 4
Музиката в мен


Ти си музиката в мен,
мелодията в главата ми.
Усмивката в моя ден,
нежността вътре в душата ми.

Повтарящият припев
споменава твоето име,
а отвътре ме боли.
Господи, моля те, спаси ме.

Любовта е кат песен,
но вярно, няма песен без край.
Наближава пак есен,
в нея отделно ще търсим рай.

Ти си там, а аз съм тук
така се завъртя светът ни.
Музиката в мен - не друг,
пак ти си, въпреки труда ми.

И пее ми гласът ти,
запаметен в съзнанието.
За ритъм е пулсът ти,
основа на страданието.

Цигулки са сълзите,
а болката - виолончело,
но отминават дните,
усмивките ми не отнело.

И все пак...
ти си музиката в мен!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...