Музиката в мен
Ти си музиката в мен,
мелодията в главата ми.
Усмивката в моя ден,
нежността вътре в душата ми.
Повтарящият припев
споменава твоето име,
а отвътре ме боли.
Господи, моля те, спаси ме.
Любовта е кат песен,
но вярно, няма песен без край.
Наближава пак есен,
в нея отделно ще търсим рай.
Ти си там, а аз съм тук
така се завъртя светът ни.
Музиката в мен - не друг,
пак ти си, въпреки труда ми.
И пее ми гласът ти,
запаметен в съзнанието.
За ритъм е пулсът ти,
основа на страданието.
Цигулки са сълзите,
а болката - виолончело,
но отминават дните,
усмивките ми не отнело.
И все пак...
ти си музиката в мен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Георгиева Все права защищены

Шегувам се! Поздравчета!