Dec 21, 2008, 10:57 AM

Музиката в мен

  Poetry
797 0 4
Музиката в мен


Ти си музиката в мен,
мелодията в главата ми.
Усмивката в моя ден,
нежността вътре в душата ми.

Повтарящият припев
споменава твоето име,
а отвътре ме боли.
Господи, моля те, спаси ме.

Любовта е кат песен,
но вярно, няма песен без край.
Наближава пак есен,
в нея отделно ще търсим рай.

Ти си там, а аз съм тук
така се завъртя светът ни.
Музиката в мен - не друг,
пак ти си, въпреки труда ми.

И пее ми гласът ти,
запаметен в съзнанието.
За ритъм е пулсът ти,
основа на страданието.

Цигулки са сълзите,
а болката - виолончело,
но отминават дните,
усмивките ми не отнело.

И все пак...
ти си музиката в мен!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...