Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
27 feb 2018, 8:59

Мяу 

  Poesía » Otra
581 5 23

Надянали сте меки, топли кожи,
под тях се крият дяволи-стотина,
сънят ви мъркащ да смути не може,
дори и Бог пред моята камина.

 

Сънувате. Какво? Мишлета, птици?
Трептят телата ви, измамно меки.
Сияят вертикалните зеници.
И лъжат, че обичате човека.

 

Бих дала всяка мисъл, без остатък,
да бъда котка, па макар година,
животът ми ще бъде зная кратък,
но Бастет ще е моята богиня.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разсмя ме, Ани! Е и остри нокти и кожено палтенце и ласкави стопани и нагрети от слънцето покриви...
  • Хитруша! Приискало и се е девет живота. И измамно сладко мъркане.
  • Благодаря,Усмивчице,Водичке, Меги! Котараци-хулигани,де късмет да са вегани, за заблуда те на птиците, си похапват от тревицата.. Благодаря, Мъдрост моя!
  • Ще се повторя: Писах за врабчета.
    И бих поканила на среща твойта котка.
    Ако Писана се окаже веган,
    то срещата ще мине много кротко.
    Ако не е. Без много да умувам
    аз право ще и дам да ги сънува

    Обичам пухкавелките и аз!
  • Много ми хареса, Наде!
  • Обичам котките прибрала съм три бездомни.
    Затова с удоволствие прочетох стиха ти, Наде.
    Само добрите хора обичат животните...
  • Глезли и мързеланки
    са котенцата.Топлички, мъркащи и гальовни.
    Много ги обичам, пък нали и зодията ми е такава 🌸
  • Благодаря, Влади!
  • Бени, Веси, благодаря ви!
  • Мрррр..... И аз имах котета като дете. Помня първата - сиамка. Занесох я в къщи и казах: "Мамо, тате, запознайте се с Линда". След нея имаше и други, но тази ще помня винаги. Поздравления и от мен за стихото, Наде!
  • Хубаво стихче, Наде, поздравявам те!... Но и котките са с различни характери и способности, както и хората. Твърдя го уверено, защото съм родена и израсла в къща и от малко дете съм общувала с котка - тя беше любимата ми жива играчка и приятел. Беше страхотна ловджийка на мишки, много умна и добра. Никога не ме е драскала и ухапвала, дори неволно, на игра... Бях на 10г.,когато умря и всички вкъщи тъгувахме, аз плаках... След това имахме други котки, но не бяха като нея... Когато станах на 24г.(вече бях студентка в София) една приятелка ми донесе малко улично коте(пухкаво, ангорско) което занесох в къщата при родителите ми и то се превърна в прекрасен, умен, добър котарак, невероятен ловджия... нямащ нищо общо с котките, които описваш, Наде! Разбира се, има и такива... Но аз винаги си спомням с много любов и благодарност за моята котка Сантуца и моя котарак Емил...
  • Котешка ни работа, Гавраиле, февруарска.
  • Мяууу...И аз искам!
    Пускам молбата до Бастет!
  • Ачо, приятелю, благодаря ти!
  • Интересен похват ,представен по начин който завладява мисълта!Поздрави Наде!!!И за Бастун!!!
  • Благодаря, Силве! Радвам се, че съм била полезна, Исмаил!
  • Благодаря ти, Надя, за това, че научих за богинята на веселието, танците и плодородието, която е с тяло на жена и глава на котка! Да си призная, това не го знаех! Поздравления!
  • Георги много хубаво го е казал. Прекрасен стих!
  • Благодаря, Юри, Люси,Марго, Георги, Мая! Мяу, от сърце!
  • Страхотно!
  • Котката е като жената - смята, че е господарка, всики наоколо свои слуги, избира най-хубавото място...
    Кучето е като мъжа - спи пред вратата, умира за стопаните си...
    Имах доста котки - едно коте отгледах от десетдневно. И ги предпочитам пред кучетата - независими са, за да се привържат, трябва да има защо...
    Хубаво!
  • Обичам котките, но не искам да съм котка. Бездомна котка. А как сладко топуркат с малките си лапички! Колко са умни и нежни! Понякога - зли.Браво, Наде!
  • Приятен стих.🐱🐱 Никога не съм имала котка. Интересни са ми, но не мога да си представя да ми тича из дома нощем...
Propuestas
: ??:??