Feb 27, 2018, 8:59 AM

Мяу

  Poetry » Other
700 5 23

Надянали сте меки, топли кожи,
под тях се крият дяволи-стотина,
сънят ви мъркащ да смути не може,
дори и Бог пред моята камина.

 

Сънувате. Какво? Мишлета, птици?
Трептят телата ви, измамно меки.
Сияят вертикалните зеници.
И лъжат, че обичате човека.

 

Бих дала всяка мисъл, без остатък,
да бъда котка, па макар година,
животът ми ще бъде зная кратък,
но Бастет ще е моята богиня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разсмя ме, Ани! Е и остри нокти и кожено палтенце и ласкави стопани и нагрети от слънцето покриви...
  • Хитруша! Приискало и се е девет живота. И измамно сладко мъркане.
  • Благодаря,Усмивчице,Водичке, Меги! Котараци-хулигани,де късмет да са вегани, за заблуда те на птиците, си похапват от тревицата.. Благодаря, Мъдрост моя!
  • Ще се повторя: Писах за врабчета.
    И бих поканила на среща твойта котка.
    Ако Писана се окаже веган,
    то срещата ще мине много кротко.
    Ако не е. Без много да умувам
    аз право ще и дам да ги сънува

    Обичам пухкавелките и аз!
  • Много ми хареса, Наде!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...