27.02.2018 г., 8:59 ч.
Мяу
Надянали сте меки, топли кожи,
под тях се крият дяволи-стотина,
сънят ви мъркащ да смути не може,
дори и Бог пред моята камина.
Сънувате. Какво? Мишлета, птици?
Трептят телата ви, измамно меки.
Сияят вертикалните зеници.
И лъжат, че обичате човека.
Бих дала всяка мисъл, без остатък,
да бъда котка, па макар година,
животът ми ще бъде зная кратък,
но Бастет ще е моята богиня.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Разсмя ме, Ани! Е и остри нокти и кожено палтенце и ласкави стопани и нагрети от слънцето покриви...
-
Хитруша! Приискало и се е девет живота.
И измамно сладко мъркане. -
Благодаря,Усмивчице,Водичке, Меги! Котараци-хулигани,де късмет да са вегани, за заблуда те на птиците, си похапват от тревицата.. Благодаря, Мъдрост моя!
-
Ще се повторя: Писах за врабчета.
И бих поканила на среща твойта котка.
Ако Писана се окаже веган,
то срещата ще мине много кротко.
Ако не е. Без много да умувам
аз право ще и дам да ги сънува
Обичам пухкавелките и аз! -
Много ми хареса, Наде!
-
Обичам котките прибрала съм три бездомни.
Затова с удоволствие прочетох стиха ти, Наде.
Само добрите хора обичат животните... -
Глезли и мързеланки
са котенцата.Топлички, мъркащи и гальовни.
Много ги обичам, пък нали и зодията ми е такава 🌸 -
Благодаря, Влади!
-
Много ми хареса, Надежда! Толкова мъдрост е събрана в стиховете...
-
Бени, Веси, благодаря ви!
-
Мрррр..... И аз имах котета като дете. Помня първата - сиамка. Занесох я в къщи и казах: "Мамо, тате, запознайте се с Линда". След нея имаше и други, но тази ще помня винаги. Поздравления и от мен за стихото, Наде!
-
Хубаво стихче, Наде, поздравявам те!... Но и котките са с различни характери и способности, както и хората. Твърдя го уверено, защото съм родена и израсла в къща и от малко дете съм общувала с котка - тя беше любимата ми жива играчка и приятел. Беше страхотна ловджийка на мишки, много умна и добра. Никога не ме е драскала и ухапвала, дори неволно, на игра... Бях на 10г.,когато умря и всички вкъщи тъгувахме, аз плаках... След това имахме други котки, но не бяха като нея... Когато станах на 24г.(вече бях студентка в София) една приятелка ми донесе малко улично коте(пухкаво, ангорско) което занесох в къщата при родителите ми и то се превърна в прекрасен, умен, добър котарак, невероятен ловджия... нямащ нищо общо с котките, които описваш, Наде! Разбира се, има и такива... Но аз винаги си спомням с много любов и благодарност за моята котка Сантуца и моя котарак Емил...
-
Котешка ни работа, Гавраиле, февруарска.
-
Мяууу...И аз искам!
Пускам молбата до Бастет! -
Ачо, приятелю, благодаря ти!
-
Интересен похват ,представен по начин който завладява мисълта!Поздрави Наде!!!И за Бастун!!!
-
Благодаря, Силве! Радвам се, че съм била полезна, Исмаил!
-
Благодаря ти, Надя, за това, че научих за богинята на веселието, танците и плодородието, която е с тяло на жена и глава на котка! Да си призная, това не го знаех! Поздравления!
-
Георги много хубаво го е казал. Прекрасен стих!
-
Благодаря, Юри, Люси,Марго, Георги, Мая! Мяу, от сърце!
-
Страхотно!
-
Котката е като жената - смята, че е господарка, всики наоколо свои слуги, избира най-хубавото място...
Кучето е като мъжа - спи пред вратата, умира за стопаните си...
Имах доста котки - едно коте отгледах от десетдневно. И ги предпочитам пред кучетата - независими са, за да се привържат, трябва да има защо...
Хубаво! -
Обичам котките, но не искам да съм котка. Бездомна котка. А как сладко топуркат с малките си лапички! Колко са умни и нежни! Понякога - зли.Браво, Наде!
-
Приятен стих.🐱🐱 Никога не съм имала котка. Интересни са ми, но не мога да си представя да ми тича из дома нощем...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
