10 nov 2012, 16:08

Мъдрецът

  Poesía » Otra
733 0 8

МЪДРЕЦЪТ

 

 

Приседнал върху каменния мост

с крака, провиснали над бързея,

в главата с тежкия въпрос –

да бъде, да не бъде ли -

 

седеше старият мъдрец

и бавно от лулата си отпиваше,

духът му бродеше навред,

където през годините е минал,

 

после се хвана за вятъра

и отиде на пир със звездите,

без да мисли за връщане някога,

орисан на вечност и скитане.

 

Реката е бистра и кротка сега,

а каменният мост е пуст и ням.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...