Мъдрецът
МЪДРЕЦЪТ
Приседнал върху каменния мост
с крака, провиснали над бързея,
в главата с тежкия въпрос –
да бъде, да не бъде ли -
седеше старият мъдрец
и бавно от лулата си отпиваше,
духът му бродеше навред,
където през годините е минал,
после се хвана за вятъра
и отиде на пир със звездите,
без да мисли за връщане някога,
орисан на вечност и скитане.
Реката е бистра и кротка сега,
а каменният мост е пуст и ням.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
!
