purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
10.11.2012 г., 16:08 ч.

Мъдрецът 

  Поезия » Друга
609 0 8

МЪДРЕЦЪТ

 

 

Приседнал върху каменния мост

с крака, провиснали над бързея,

в главата с тежкия въпрос –

да бъде, да не бъде ли -

 

седеше старият мъдрец

и бавно от лулата си отпиваше,

духът му бродеше навред,

където през годините е минал,

 

после се хвана за вятъра

и отиде на пир със звездите,

без да мисли за връщане някога,

орисан на вечност и скитане.

 

Реката е бистра и кротка сега,

а каменният мост е пуст и ням.

 

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересна символика.Харесах стиха ти,Ангел!
    Поздрав!
  • Добре си го замислил, само не куцукай, оправи си ритъма.
  • Много образно! Видях го!
  • !
  • да бъде, да не бъде ли -

    Toзи въпрос си го задава младостта,a мъдреца, за това е мъдрец...
  • Реката е бистра и кротка сега,

    а каменният мост е пуст и ням.


    може би в очакване на нов мъдрец...!

    поздрави!!!
  • Добре нарисувана с думи картина.
    Но според мен, един мъдрец не си задава въпроса- да бъде или да не бъде.
    Това е по- скоро "поетски" въпрос, не всеки поет е мъдрец.

    ... и такива някакви мисли породи в мен публикацията ти.

    просто е чакал вятъра
  • "после се хвана за вятъра
    и отиде на пир със звездите"
    Само мъдрец може да постъпи така...
Предложения
: ??:??