МЪДРЕЦЪТ
Приседнал върху каменния мост
с крака, провиснали над бързея,
в главата с тежкия въпрос –
да бъде, да не бъде ли -
седеше старият мъдрец
и бавно от лулата си отпиваше,
духът му бродеше навред,
където през годините е минал,
после се хвана за вятъра
и отиде на пир със звездите,
без да мисли за връщане някога,
орисан на вечност и скитане.
Реката е бистра и кротка сега,
а каменният мост е пуст и ням.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
