21 ago 2019, 12:44

Мъдростта на тишината 

  Poesía » Filosófica
479 5 22

Тишината узрява, когато неказани думи

се отронват в очите с безшумния звук на тъга

и разбрал си, че, търсиш ли щастие ти, е безумие

да го срещнеш далече. Посей  си го сам и сега

 

под краката на делника - този неверник себичен,

дето няма и шепичка вяра във бъдния ден.

Погрижи се за всяко листенце ти с обич различна

и, когато го сториш, от младия стрък окрилен,

 

ще си сигурен вече, че тези, които отглеждат

посаденото щастие с цвят на разцъфнал копнеж,

в хоризонта миражно-далечен не се и заглеждат,

а усещат с душа всеки миг на вълшебен 

растеж.

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??