Мъдростта на тишината
Тишината узрява, когато неказани думи
се отронват в очите с безшумния звук на тъга
и разбрал си, че, търсиш ли щастие ти, е безумие
да го срещнеш далече. Посей си го сам и сега
под краката на делника - този неверник себичен,
дето няма и шепичка вяра във бъдния ден.
Погрижи се за всяко листенце ти с обич различна
и, когато го сториш, от младия стрък окрилен,
ще си сигурен вече, че тези, които отглеждат
посаденото щастие с цвят на разцъфнал копнеж,
в хоризонта миражно-далечен не се и заглеждат,
а усещат с душа всеки миг на вълшебен
растеж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
