Aug 21, 2019, 12:44 PM

Мъдростта на тишината 

  Poetry » Phylosophy
480 5 22

Тишината узрява, когато неказани думи

се отронват в очите с безшумния звук на тъга

и разбрал си, че, търсиш ли щастие ти, е безумие

да го срещнеш далече. Посей  си го сам и сега

 

под краката на делника - този неверник себичен,

дето няма и шепичка вяра във бъдния ден.

Погрижи се за всяко листенце ти с обич различна

и, когато го сториш, от младия стрък окрилен,

 

ще си сигурен вече, че тези, които отглеждат

посаденото щастие с цвят на разцъфнал копнеж,

в хоризонта миражно-далечен не се и заглеждат,

а усещат с душа всеки миг на вълшебен 

растеж.

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??