M1234567891 (Миночка Митева)
432 13146
28 sept 2011, 18:31

Мъгла 

  Poesía
2754 1 8

Сутринта допълзяла откъм балкана

пред прозореца ми спря мъгла,

в душата ми надникна и остана

неканена, влажна и зла.

 

В сиво безразличие потъна

сякаш всичко на света.

И аз останах на самото дъно,

на тая непрогледна сивота.

 

Студено е. И нищо се не вижда.

Болят ме натежалите плещи.

В това безформено, безкрайно нищо

само сивото мълчание крещи.

 

Мъглата властно тържествува

над мойте мисли, сетива.

Не се боя. Знам че се преструва.

Щом духне вятър - вдига своите платна.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • красиво рисуваш с думите, Минка...
    радвам се на стиховете ти, най-сърдечно..
  • Мъглата трудно се рисува.Успяваш!Поздрав!
  • Поздрав сърдечен и от мен! Ще отмине неусетно сивотата, иначе как бихме оценили останалият блясък!
  • Прекрасно вълнуващо и силно стихотворение!
    Адмирации!!!

    Дори ме провокира в кратко поетично тристишие:

    Мъгла настъпва
    над заспалия град голям.
    Гарван грачи.
  • Харесах!
  • С момичетата....
    Страхотно, 3 стих е най- силен. Поздрави и от мен!
  • Сивотата е навсякъде пропита и мъглата е зла много реалистично.Харесват ми твойте стихове адашке!
  • Къде се изгуби, мило момиче, липсваха ми твоите стихове! И тая безнадеждна, сива мъгла, как си я описала само... стискам ти ръчицата!
Propuestas
: ??:??