Сутринта допълзяла откъм балкана
пред прозореца ми спря мъгла,
в душата ми надникна и остана
неканена, влажна и зла.
В сиво безразличие потъна
сякаш всичко на света.
И аз останах на самото дъно,
на тая непрогледна сивота.
Студено е. И нищо се не вижда.
Болят ме натежалите плещи.
В това безформено, безкрайно нищо
само сивото мълчание крещи. ...