28 сент. 2011 г., 18:31
Мъгла
Сутринта допълзяла откъм балкана
пред прозореца ми спря мъгла,
в душата ми надникна и остана
неканена, влажна и зла.
В сиво безразличие потъна
сякаш всичко на света.
И аз останах на самото дъно,
на тая непрогледна сивота.
Студено е. И нищо се не вижда.
Болят ме натежалите плещи.
В това безформено, безкрайно нищо
само сивото мълчание крещи.
Мъглата властно тържествува
над мойте мисли, сетива.
Не се боя. Знам че се преструва.
Щом духне вятър - вдига своите платна.
© Миночка Митева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Мъглата трудно се рисува.Успяваш!Поздрав!
-
Поздрав сърдечен и от мен! Ще отмине неусетно сивотата, иначе как бихме оценили останалият блясък!
-
Прекрасно вълнуващо и силно стихотворение!
Адмирации!!!
Дори ме провокира в кратко поетично тристишие:
Мъгла настъпва
над заспалия град голям.
Гарван грачи. -
Харесах!
-
С момичетата....
Страхотно, 3 стих е най- силен. Поздрави и от мен! -
Сивотата е навсякъде пропита и мъглата е зла много реалистично.Харесват ми твойте стихове адашке!
-
Къде се изгуби, мило момиче, липсваха ми твоите стихове! И тая безнадеждна, сива мъгла, как си я описала само... стискам ти ръчицата!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
радвам се на стиховете ти, най-сърдечно..