Sep 28, 2011, 6:31 PM
Мъгла
Сутринта допълзяла откъм балкана
пред прозореца ми спря мъгла,
в душата ми надникна и остана
неканена, влажна и зла.
В сиво безразличие потъна
сякаш всичко на света.
И аз останах на самото дъно,
на тая непрогледна сивота.
Студено е. И нищо се не вижда.
Болят ме натежалите плещи.
В това безформено, безкрайно нищо
само сивото мълчание крещи.
Мъглата властно тържествува
над мойте мисли, сетива.
Не се боя. Знам че се преструва.
Щом духне вятър - вдига своите платна.
© Миночка Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Мъглата трудно се рисува.Успяваш!Поздрав!
-
Поздрав сърдечен и от мен! Ще отмине неусетно сивотата, иначе как бихме оценили останалият блясък!
-
Прекрасно вълнуващо и силно стихотворение!
Адмирации!!!
Дори ме провокира в кратко поетично тристишие:
Мъгла настъпва
над заспалия град голям.
Гарван грачи. -
Харесах!
-
С момичетата....
Страхотно, 3 стих е най- силен. Поздрави и от мен! -
Сивотата е навсякъде пропита и мъглата е зла много реалистично.Харесват ми твойте стихове адашке!
-
Къде се изгуби, мило момиче, липсваха ми твоите стихове! И тая безнадеждна, сива мъгла, как си я описала само... стискам ти ръчицата!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
радвам се на стиховете ти, най-сърдечно..