Мъгла
Сутринта допълзяла откъм балкана
пред прозореца ми спря мъгла,
в душата ми надникна и остана
неканена, влажна и зла.
В сиво безразличие потъна
сякаш всичко на света.
И аз останах на самото дъно,
на тая непрогледна сивота.
Студено е. И нищо се не вижда.
Болят ме натежалите плещи.
В това безформено, безкрайно нищо
само сивото мълчание крещи.
Мъглата властно тържествува
над мойте мисли, сетива.
Не се боя. Знам че се преструва.
Щом духне вятър - вдига своите платна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
