2 oct 2015, 7:49

Мъгла 

  Poesía » Otra
442 0 7

Мъгла се спуска над града
мъгливи улици с мъгливи хора
обвити в красива самота
и търсещи понякога опора.
Мъгливи изгреви изпраща есента
проблясва слънце, лута се в безкрая
дъждът ръми с излишна суета
и в локвите оглежда се накрая.
Мъглата има своя чар
там можеш да се скриеш, просто да си никой
и да изхвърлиш тежкия товар
от преценяващите погледи на някой.
Такъв е кръговрата на живота
попадаме понякога в мъгливо време
и само силата на мисълта
ще ни измъкне от безвремие.

© Мая Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??