maiaan (Мая Ангелова)
134 337
Oct 2, 2015, 7:49 AM

Мъгла 

  Poetry » Other
444 0 7

Мъгла се спуска над града
мъгливи улици с мъгливи хора
обвити в красива самота
и търсещи понякога опора.
Мъгливи изгреви изпраща есента
проблясва слънце, лута се в безкрая
дъждът ръми с излишна суета
и в локвите оглежда се накрая.
Мъглата има своя чар
там можеш да се скриеш, просто да си никой
и да изхвърлиш тежкия товар
от преценяващите погледи на някой.
Такъв е кръговрата на живота
попадаме понякога в мъгливо време
и само силата на мисълта
ще ни измъкне от безвремие.

© Мая Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??