Мъгла
Мъгла се спуска над града
мъгливи улици с мъгливи хора
обвити в красива самота
и търсещи понякога опора.
Мъгливи изгреви изпраща есента
проблясва слънце, лута се в безкрая
дъждът ръми с излишна суета
и в локвите оглежда се накрая.
Мъглата има своя чар
там можеш да се скриеш, просто да си никой
и да изхвърлиш тежкия товар
от преценяващите погледи на някой.
Такъв е кръговрата на живота
попадаме понякога в мъгливо време
и само силата на мисълта
ще ни измъкне от безвремие.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Ангелова Все права защищены
