maiaan (Мая Ангелова)
134 337
2.10.2015 г., 7:49 ч.

Мъгла 

  Поезия » Друга
443 0 7

Мъгла се спуска над града
мъгливи улици с мъгливи хора
обвити в красива самота
и търсещи понякога опора.
Мъгливи изгреви изпраща есента
проблясва слънце, лута се в безкрая
дъждът ръми с излишна суета
и в локвите оглежда се накрая.
Мъглата има своя чар
там можеш да се скриеш, просто да си никой
и да изхвърлиш тежкия товар
от преценяващите погледи на някой.
Такъв е кръговрата на живота
попадаме понякога в мъгливо време
и само силата на мисълта
ще ни измъкне от безвремие.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??