8 sept 2016, 18:09

Мъгла

  Poesía » Otra
874 0 9

"Не плачи" казах й

на мъничката "аз".

Не плачи, а затвори очи.

Това е твоят глас,

само че след няколко години.

Вярвай ми,че всичко ще отмине.

Но сега на дъното на пропастта

малко ще ти идва в повече страха

и любовта...

Тази, която никога я няма.

И мисля,че в това

се крие  магията на лудостта.

Смисъл на живота ти дава -

една химерна, черна, непрогледна,

но винаги мъгла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Димитрова Todos los derechos reservados

Когато искаш да погледнеш отгоре и да разтресеш сегашното си "Аз", да му кажеш да не се предава, че няма смисъл да тъгува.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...