8 сент. 2016 г., 18:09

Мъгла 

  Поэзия » Другая
574 0 9

"Не плачи" казах й

на мъничката "аз".

Не плачи, а затвори очи.

Това е твоят глас,

само че след няколко години.

Вярвай ми,че всичко ще отмине.

Но сега на дъното на пропастта

малко ще ти идва в повече страха

и любовта...

Тази, която никога я няма.

И мисля,че в това

се крие  магията на лудостта.

Смисъл на живота ти дава -

една химерна, черна, непрогледна,

но винаги мъгла.

© Радост Димитрова Все права защищены

Когато искаш да погледнеш отгоре и да разтресеш сегашното си "Аз", да му кажеш да не се предава, че няма смисъл да тъгува.

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??