JoyDimitrova (Радост Димитрова)
41 129
Sep 8, 2016, 6:09 PM

Мъгла 

  Poetry » Other
553 0 9

"Не плачи" казах й

на мъничката "аз".

Не плачи, а затвори очи.

Това е твоят глас,

само че след няколко години.

Вярвай ми,че всичко ще отмине.

Но сега на дъното на пропастта

малко ще ти идва в повече страха

и любовта...

Тази, която никога я няма.

И мисля,че в това

се крие  магията на лудостта.

Смисъл на живота ти дава -

една химерна, черна, непрогледна,

но винаги мъгла.

© Радост Димитрова All rights reserved.

Когато искаш да погледнеш отгоре и да разтресеш сегашното си "Аз", да му кажеш да не се предава, че няма смисъл да тъгува.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??